navajo (Недялко Колев)
21 20
21 июн. 2009 г., 19:18

На Изневерата 

  Поэзия
894 0 5

 

 

Обади се,
ела
и седни -
ако искаш,
може да легнеш...
Разкажи ми
за своите
тъжни  вини,
аз ще кажа
какво ми дотегна...


Запали си,
налей си коняк,
прочети ми писмата
от другите -
100 копнежа разбих
и отново,
и пак
те откривам,
но там -
сред съпругите...



Ето,
сипвам си също
и паля цигара,
и опитвам се нещо
да кажа,

и посягам
към своята
вярна китара,
стара приказка
да ти предскажа...



Как по Пътя вървяхме
и в росата
се спъвахме,
как се всичаха в нас
телефони,
как внезапно и тихо,
като в сън,
остарявахме
и сега сме
с ръждясали брони...



После може би тихо
есента
ще ни сгрее
с еликсира
от пламнали листи
и ще видим,
че всъщност
няма стареене,
щом са живи
Душевните Писти....

 

 

 

© Недялко Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??