Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
5 дек. 2006 г., 17:27

На Жак 

  Поэзия
634 0 9

Човешко е да се живее.
Човешко е и да се мре.
В най-подлото ни време,
дваж е по-човешки
кракът ти да изгуби
жестокото стреме...

Но не може да спре
пред злобните думи...
Не може...
Без достойнство не може!
Срещу призрачно подло
и злобното племе
какво ще поставиш?
Достойнство!
Достойно живееш...
Достойно умреш...
Какво да оставиш?
Достойнство!
Сам си дошъл...
и сам си отиваш -
съвсем по човешки...
В смъртта няма "ако".
Тя не води бележки -
кога, къде и защо...

Глухо вятър прозорец разтвори...
Нагоре! Нагоре!...
... за още живот...
Дано, Боже... Дано!
...и сухи очите...
Пълна чаша вятър събори...

По човешки, наивна любов
завърна крака ти
във хлъзгаво стреме.
Но подъл е този човешки живот -
внезапно, така - насред път,
тихо те хвърли...
И спомени жълто валят -
затрупват листата мига ти...
Без чувство за хумор
човешката смърт
на деня цветовете изтри ги.
Ще остане единствен звукът
на някакъв глас,
коварно познат сред тълпите.
И шепата пръст
дъждове ще измият.
Бавно ще белее ликът ти.
А името... НЕ! То ще остане!

Във следваща пролет,
в проклет листопад,
във мъртвия, белия зимен покров...
Но винаги има следваща пролет...
зелена усмивка във твоето име...
Ще останем и ние,

докато дойде мигът...

...докоснати от теб със любов

© Димитър Ганчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно и хубаво...
  • Когато си отиде приятел, все едно че си отива частица от нас. Не напразно народът ни е казал "Кажи какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си." Пиша ти това с болка, Вестин... Лонтана.
  • Тъжно е ...

    Студена, бяла, празна стая:
    безспирна дълга тишина.
    Душата тръгна към безкрая,
    а тялото на среща със пръстта.
    Изгаря силна болка живите,
    тъй дълго пари и не спира.
    Тъга от загуба по близките,
    дере в сърцето и пулсира.

    Поклон.
  • Умря един приятел... вчера следобед... а по обед беше жив!!!
  • В смъртта няма "ако".
    Тя не води бележки -
    кога, къде и защо...
    ...
    Истинско!
    Поздрави!
  • Като прощаване е стихът ти. Винаги има с кого и за какво да се прости човек, но хубавите спомени дано са повече!
  • "Без чувство за хумор
    човешката смърт
    на деня цветовете изтри ги."
    Много е замислящ стихът ти Вестин!
    Има над какво да се замисли човек, четейки го!
  • Много е хубав стиха ти!!!
  • "Но винаги има следваща пролет..."

    Хареса ми! Поздрав!!!
Предложения
: ??:??