НА ЖЕНА МИ
Да ти разкажа ли как живях? –
целувах утрото, когато се раждаше,
още кърваво.
В дни на несрета –
весело пях.
А Вилхелм,
преди да улучи ябълката –
стреля в сърцето ми
няколко пъти.
После видях как Хамлет стана предател на Дания.
И аз реших да не бъда.
То беше миг само.
Обърнах се.
По хромите ми стъпки беше тръгнала.
Беше утро.
Ранно.
Сигурно не ще те забравя.
© Ангел Веселинов Все права защищены