Прегърбена съм цъфнала върба,
реката се усуква заядлива.
Мълчиш отколе, свършил е денят
и всяка обич през нощта е заменима.
Не чул звъна на утринния страх,
обличаш се и без кафе си тръгваш.
Подсвирква си надменната Луна
и знае, че душата си залъгваш.
Кърви небето, скършило нозе,
не се заглежда в хоризонта грохнал.
Мълчи окосено вглъбеното море
и знае кой каква вина ще носи. ...