"На живо"

Колко струват сълзите…

от обич или болка за него,

а усмивките, дето събират мечтите,

колко струват…без его.

Друг съм в очите ти вече,

споменът, даже не топли

двете крачета, измръзнали вечер,

под завивки от скритите вопли.

Имаме вече само безкрая,

дето се скита нашето лято,

чакаш, посоката как да позная,

хванал юздите на грешния вятър.

Спирам дъха си, затворил очи,

чакам, докосване, сънища, мило…

Само това ли остана…“преди“

или отново ще бъдем „на живо“…