Не искам да си отида набързо
като полъх от среднощен бриз.
Като речните задъхани бързеи,
като от календара откъснат лист.
Може пътека да не прокарам
през полето, обрасло с трева.
И да не износа товара на кладата
от сухи дърва.
Може и аз като пеперудата
да прелитам от цвят на цвят.
Може да ми казват - оная лудата,
надниквайки във моя свят.
Но знам, че все пак следа ще оставя -
една рязка върху дърво,
една искра в огнището догаря,
но лумва пламък в миг на око.
Ще съм вътре в облака на Пролет
и с птиците идващи от юг.
В предания останали отколе
и в смеха на някой луд.
Затова се втурвам да достигна бурята
и да докосна есента.
Не искам да съм онази - другата,
а чута песен във нощта!
Едно ухание дошло от времето,
докоснало се до вечността.
Нека на живота бремето
да бъде мир във Любовта!
© Слава Костадинова Все права защищены