Кой каквото ще да казва,
аз държа сега на мойто.
Днес животът ме наказва,
но си вземам аз от свойто.
Затова сега живея
както искам, както мога.
Тънкостите ги умея
и не вдигам аз тревога.
Днес живея ден за ден и
всички мъки превъзмогвам.
Изтнъняват мойте вени,
но до хлебец се домогвам.
Право в Очи да си кажа
и късметът е със мене.
С мас филийка ще намажа
и морето - до колèне...
Левчето на две го правя
и така се умножавам.
Че на всички аз се нравя,
куп усмивки заслужавам.
Тайната я декодирах
на живота чер и скапан.
Във сърцето си монтирах
неръждив предпазен клапан.
© Никола Апостолов Все права защищены