на Жоро

28 окт. 2010 г., 20:44

Поэзия

734 0 2

Самотата сърцето ми пронизва
студена, като стоманен меч.
Очите от сълзи подгизват,
в мен я няма любовта вече.
Поглеждам през прозореца,
виждам само пустота.
Надниквам в сърцето си,
чувствам само празнота.
Не съм кукла на конци,
защо не мога да съм волна?
Аз съм нищо в твоите очи,
може би дори от лудост болна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

на Жоро

Искате да прочетете повече?

Предложения