На кафе

Нека избягаме

от ежедневието

... за малко поне -

да пием по кафе!

Не пали цигара

от цигара,

не съм се променила - нали?

Ти ме погледна, но не ме нарани.

Повече нищо не казахме,

музиката от нашето време

не ни разреши...

Кафетата изстиват,

но повода бе по-важен -

да пием по кафе!

Свечерява се,

във мрака на никого

не му личи

боли ли го, или...

Какво е това ли?

Не, не са сълзи...

дъждът се усили.

Спряхме под стряха,

взе ме в обятията си...

Не сме разбрали

кога спря да вали.

          Надежда Ангелова