На Калина Ковачева

19 февр. 2020 г., 08:31

Поэзия » Философская

566 0 1

Мъглата днес е вълча,

видях я с Калина.

Провидих влагата,

вкуса й преди дъжд.

Ще трябва да побързам

в интимност под чадъра,

да крача с крачките на мъж.

Ще стигна, щом съм тука,

върви ми по водата,

макар по скулите ми да тече.

Безкрайно лично е -

стихът е взиране

и капчиците стават на море.

Да не забравя, каза К.

Какво? - Не помня.

Кесонна болест ли е

или друг синдром.

Тъгата е мечта и спомен.

Ще я последвам сляпо

към новия си дом.