lorsa (Лора Димитрова)
96 385
26 окт. 2010 г., 20:57

На колене... 

  Поэзия » Любовная
1575 0 25

… Значи това е да стъпиш на дъното -

някакво голо, пресипнало падане.

Гледаш, в очакване да те издърпат,

за връзка… Но никакъв шанс за подаване.

Грешка!

Обърках дланта ти със нещо,

което положи в мен Алфа и Бета

и твоите думи разчетох погрешно –

те бяха въжето. Около ръцете,

с които те ваех в среднощните сънища

някак… безукорно. И безкомпромисно.

Някак… Животът ми стече в безпътица

около твоето: „Как си подхождаме…”

Всеки ден идвах за нашата връзка -

ти беше въже; беше пъпната връв,

която всепулсно ме влюбваше в дръзкия,

умния, силния…

Беше такъв.

… И значи това е да млъкнеш завинаги –

 мислех така че наричат смъртта ни…

Нещо подобно е, всъщност. Усмихва ме

месец. И млъкна. Отблъсна дланта ми.

Без нищо. Без знак. Без връзка. Без дишане –

грешка!

Обърках системата с тебе

и за минута преля в необичане

в теб тишината. От Алфа в Омега.

… И стъпих на дъното. Гледам нагоре

с надежда за връзка. Стопена. Безсилна.

Спускаш въже?! Ще ме дърпаш, аморе?...

 

Грешка!

Обърках.

 

... това е бесило.

© Лора Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??