На колене пред Боговете

2 мар. 2022 г., 19:56

Поэзия

879 1 2

Тихо чакам красивата пролет и сълзи от очите ми капят.

Аз за край на войната се моля! Вън животът – снежинка – се стапя.

Аз смъртта я познавам отдавна! Тя не ражда щастливи дечица!

Тя, смъртта, не изглежда забавно! Днес е майка на млади войници.

Тази майка е луда, свирепа! Тя жадува кръвта да царува!

Днес животът изчезва нелепо и тъгата по пътя лудува!

На небето звездите са черни. На земята душите умират.

Днес гневът е оптически мерник и стрелбата по хора не спира.

Цяла вечер вилнеят снаряди и животи се раждат в метрото.

Тъжно пее душата ми млада. Аз отново ще плача в леглото.

Аз ще плача за всички дечица, на които бащата загина!

Аз ще плача за всички войници и за всяка сломена Родина!

Не поглеждай към моята къща! Аз живота си давам за нея!

Аз се трудя за хляба насъщен и за скъпа Родина милея!

Ако идваш към моята къща, за да стъпчеш жестоко доброто

и да плюеш над хляба насъщен, ме застреляй направо в челото!

thedac (Димитър Драганов)

2022-03-04T02:22:43+02:00

Така е, щураче (любимка)... Остава ни да се молим.
щураче (любимка)

2022-03-02T20:54:54+02:00

Като отворя сайта и видя това "Честита баба Марта" и...
Сега стои и над твоето стихотворение и ми се иска да крещя, ала "е глас без помощ, глас в пустиня", като в онзи ден на февруари 1873г., днес, сега, са такива дни за един цял народ, а ние плачем под "Честита баба Марта"