Понякога вися на косъм... И днес осъмнах малка, безизходна - в кръга на чувството за лудост. А колко пъти търсих си ръка - в света, оттатък очертанията, но там ръцете са на свършване. Останали са две... почти ги стигам. Подай ми, моля те, онази дясната. Изглежда доста силна - ще ме дръпне, преди да се е скъсал косъмът...
Интересно, ако и той очаква да му подадеш ръка и виси на косъм?
Изникна ми асоциацията с акробатиката на цирковите артисти.Едфиният виси с главата надолу, а другият скача, премята се и в последния момент се хващат здраво за ръце...
По- важно е ръката да е подадена навреме, а не да е силна.
Давам ти моите две, но няма да ти свършат работа...
Благодаря ви!
Отдавна исках да напиша бял стих, но някак не чусвствам,
че пиша поезия, когато няма рими
Не знам дали се получи... Бъдете откровени, моля ви!
"И днес осъмнах малка,
безизходна -
в кръга на чувството за лудост."
Познато усещане... Когато силите са на привършване, нуждаем се от силната ръка... Но истината е, че в себе си трябва да търсим спасение, за да се избавим от лудостта!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления!