Роби (Роберт)
511 3486
23 февр. 2019 г., 14:47  

На косъм 

  Поэзия » Юмористическая, Другая
742 5 18

Допуши ми се. Бързо се облякох,
че на терасата е студ голям!
Огледа ме девойка дългокрака.
Е, симпатяга съм, това го знам!

Ръката си протегна тя към мене -
една ръка с изящен маникюр -
поиска огънче от мен да вземе,
а аз, галантен, казвам й: „Бонжур!”

Потупах се по джоба за запалка,
/просташко е да й поднасям фас!/,
а тя се позагледа в мене малко
и каза с неочакван дрезгав глас:

„Не се офлянквай, давай тука фаса,
джигерът ми за дим е загорял!”
Изписа на лицето си гримаса
като клошар, от оня ден не ял.

И дръпна дамата така дълбоко,
че дим удари в моите пети!
Наум го отбелязах: „О, жестоко!!!”,
на дробовете й се възхитих...

Довърши я набързо и изпсува...
Разроши й косите вятър луд...
Псувните  се направих, че не чувам,
или че по  рождение съм глух.

С цигарата загаснала в ръката
се взирах тъпо в смачкания фас.
На тръгване тя вдигна си яката:
„Мосю!... Бе удоволствие със вас!”

Полюшвайки бедра, снага изнесе -
с походка кръшна, в моден тоалет...
Замръзнах на терасата, потресен,
със чувството, че нещо не е в ред...

Дали от недобръснатите бузи,
забравените косми под носа,
а може пък и да изпаднах в ужас
от килналата се встрани коса?...

На екс гаврътнах двойната ракия...
Повторих пак... Отказах се да ям...
Прииска ми се като вълк да вия...
На косъм бях от свалка с оня там!...

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!...
  • Самата истина - не знаеш вече от кой храст, какъв заек ще изскочи...Съмнявай се във всичко! "Совите не са това, което са!"... Усмивки, Роби!
  • Липсваха ми твоите разказвателно,самоиронизащи те стихове,Роби!Когато се появиш пък ,ставам по-критична към себе си,смея се на воля със твоите,защото вече не виждам смешното в моите/затова пробвах ,та написах любовно!!Е,прие се добре,ама не е пак като твоите!Сравненията са само за майтап!/Чакаме сътвореното през това време!
  • Ей зевзек, благодаря че започнах седмицата с теб Роби. Смях се от сърце. Усмихната седмица на всички!
  • Благодаря на всички, които спряха тук!
  • Роби, като глътка свеж въздух си, приятелю! Така ми липсваш в сайта... Дано по-често да имам възможността да се наслаждавам на животворната ти поезия! Поздрави!
  • Ха-ха ..Благодаря, много забавно написано..
  • Прииска ми се като вълк да вия...
  • Хахахааааа.... Те умеят да са прекрасни! Полагат усилия и успяват! Добре, че го е гонел тютюнев глад, иначе.... Хахаха....
  • Роби, утрепа ме . Въображението ми нарисува лир. герой, като рибар и си го представих как кибичи на терасата и следи долу, дали нещо ще клъвне. Привижда му се златната рибка явно. Той си пресмята желанията, 1, 2, 3 и сърцето му започва да бие в такт с токчетата. Засмуква блажено от цигарата. Присвива очи да я фиксира. Ето я, плува към куката. Само жалко, че изплува сом с мустаци. Поздравления за майсторството! Много те бива. Предизвикваш усмивки.
  • Затова винаги трябва да се кара на фарове, особено нощем, когато си без кола
  • Късметът винаги се появява неочаквано. Подобен случай имаше и при Мильо, но беше в проза. Не е толкова страшно, да ти поискат огънче. Страшното е, когато се събудиш в едно легло с подобно девойче.
  • Че какво толкова?Вече няма„той” и „тя”.Има само „то”.
  • да ги беше ударил тия ракии преди това
    обаче и ти кавалер - видя засукана мома и веднага се бръкна за запалка да се правиш на кавалер!
  • Като не дават да се пуши на топло... Благодаря, за усмивката, Роби!
  • Добре, че е било студено.
  • Случва се! Внимавай!
  • Малко са две ракии след такъв стрес
Предложения
: ??:??