Ще си спомнят ли устните
как са го целували,
ще подадат ли език на ръждата му...
или алергични са към прашните спомени...
Ще стигне ли капката гориво
да лумне парещо дихание...
и пак недокоснати да се огледат
две чаши алкохолно оправдание.
А всъщност виновно е времето,
че остана им малко,
на дъното...
За размазания блясък в очите
и за непасналите прегръдки
виновно е...
И пак то изпука им клоните,
в танца да не се преплитат,
в последния сезон на бурите
схванати ще се опират...
© Стеляна Все права защищены