26 мая 2012 г., 16:16
На къмпинг
От залеза ужасно огладнях –
яйцето на око бе тъй огромно...
За теб забравих, ти се запиля
из пясъци и дюни неизбродни.
Следите ти дълбаят светове –
вълните галят пръстите ти с пяна,
нашепва ми ревнивото море:
„Повярвай, че любимата я няма”
А аз – самотен като гларус ням,
не мога над прибоя да изпискам –
мечта си ти във мидичка-сезам,
ала къде е нежният ти пристан...
Палатка шарена съзрях за миг,
сърцето ми до гърлото поскочи,
когато доближих - написах стих
със ритъма на тръпките порочни...
© Михаил Цветански Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Море и шарена палатка...
Идвай, лято!
Допадна ми свежото настроение!
Поздрав! -
Благодаря Ви!
Много!
Бъдете вдъхновени!!!
-
Страхотно,Оги! Много свеж стих!!!
-
Щом този стих си написал "със ритъма на тръпките порочни...", навлязъл си в дълбоките миражни води!
-
!
-
...Следите ти дълбаят светове...-впечатли ме...
И наистина, само с порочния стих ли мина, или нахлу в палатката?
Поздравче! -
Май си нахлул в палатката
-
Идва плажно време. Хареса ми малко тъжната и повече весела
поетична усмивка. -
Вари го, печи го - поет си остава
от мозъка до костите и малко по-нагоре.
Превръща във стих и любов, и храна,
и цялата крайморска акватория... -
Поздрав, Мишо!
-
С усмивки!
-
"Следите ти дълбаят светове –..."
-
Няма празно!
Поздравчета! -
харесах
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря и на теб, Боби, за компетентното мнение, макар че не виждам никъде алогизъм, а и стихотворението е в раздел "Хумористични". Явно не владея още магията на поетичното зачатие и стигам до посредствени резултати...
Ще се старая занапред да достигна добрите майстори на словото като теб, Боби!
Поздрав!