За чувствата потърсиха ми сметка.
Сърцето ми виновно е за всичко -
живееше във твърде тясна клетка
и просто днес политна... като птичка!
Навярно ще ме сметнете за луда -
във парка снимам влюбените гълъби,
и готвя в полунощ (не по принуда),
лица рисувам върху морски жълъди...
А после с името му ги кръщавам
и в стихове описвам лудостта си...
Любов ли е? Ужасно се надявам!
Намерих го без карти и компаси. ...