Чудиш се защо, когато вали
сякаш жива вода от небето струи.
Виждаш проблясъка в тези очи,
"на късо" съм дала, мислиш си ти.

Чуди се защо, когато гърми
сякаш нежен стих ми небето реди,
песни звучат в тези уши...
Нима тази лудост на някой вреди?

Жалко, че моя номер не си.
Заето ти дава тоя адрес.
Когато тази част от мен те вбеси,
питай се просто какво ми е днес.

Носи ми обувките,
малко във мен поживей,
ходи ми по стъпките,
а после си бесней...