На лятото с умиращия дъх
предесенното слънце се пропука.
А сянката по бледия му път
затваря се в сърцето на светулка,
…преобразява всички цветове.
Очите ми във есенно налива
и плисва дъжд. А аз като дете,
изгубена, от облака отпивам.
Със сънища заплитам моя ден,
пришивам самотата си отвътре
и изгревът (тъй често уморен)
прегръща ме невидимо до мръкване, ...