Разхвърлих този пъзел с гневен жест,
дори прокъсах няколко парчета
и не заради чуждите мъже,
и не заради нечия утеха.
Разхвърлих го, защото не простих
безкрайното пропускане на мигове
и всеки недописан влюбен стих,
за който ти така и не попита.
Умираше душата ми по малко
след всяко неизречено ''обичам те''.
И щеше да е много, много жалко,
ако не знаех, че без теб съм... ничия. ...