НА   МАЙКА   МИ

           Отминал майчин греховен дъжд,
           попивал е в сърцето не  веднъж...
           От  обич   нежна,  заслепена
           и дете остави ме, заради мъж.

          Ръце протягаш сега към мен,
         да вървя до теб в идния ти ден...
         Но  не! Сърцето   ми   усеща
         пробудена в мен болка гореща.

         Баща  ми  с  лекота  предаде,
         на любовта си бурна се  отдаде...
         Как да посегна към твоето рамо?!...
         Остава да предам и аз баща си само...

         Но  не! Макар, че съм простила...
         Със сълзи дълго мъката съм мила.
         Дете  аз  исках  да  съм   мило,
         на родители до гроб с едно венчило.

        Да   расна   весела,  калена,
        а не разкъсвана, на две делена!
        Мечтата   ми,   тъй   окрилена,
        в  детството   издъхна  опепелена...

      ( за съжаление при разводите  страдат винаги
        децата, малки или  големи )