7 июл. 2009 г., 16:46

На майка ми 

  Поэзия
646 0 11

На майка ми

 

 

 

                                           .................................

 

                            Не написах за теб много стихове.

                            Просто – думите бягаха сякаш...

                            А пък ти със годините – тихо

                            и смирено все чакаше, чакаше...

 

                            Не написах... А много опитвах

                            и започвах със думички прости,

                            ала чувствах как бързо отлитат

                            всички те, щом до тях се докосвах...

 

                            И така - неусетно отминаха

                            дни, години – и вечност дори.

                            А животът – от цветна градина

                            се превърна в гора от бодли...

 

                            В тази джунгла отново към тебе

                            път проправям си – с голи ръце.

                            Но дали ще пристигна навреме,

                            за да зърна пак твойто лице...?

 

                            Ненаписал за теб много стихове –

                            днес аз пиша със кървави длани.

                            А словата обвили са тихо,

                            като трънен венец, любовта ни...

 

                            И – оставил в нозете ти кръста си -

                            аз очаквам присъда от тебе...

                            А ти рошиш косата ми с пръсти

                            и мълвиш: - Е, откри вече себе си...!

                            

 

 

 

 

 

 

 

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??