Аз галя уморената глава,

полегнала на мойто рамо.

Макар и с прошарена вече коса,

ти си тъй красива, мамо!

Знам, че пътят ти не е бил лек,

изпълнен с безброй тревоги и безсънни нощи,

за да направиш от мене човек

си вършила всичко и вършиш все още!

Вглеждам се в очите ти дълбоки

събрали в себе си мъдростта на годините,

но виждам само рани жестоки,

отнели красотата на младините ти.

Аз галя уморената глава,

полегнала за кратко само

и целувам ти нежно ръка

с много, много обич, скъпа мамо!!!