7 окт. 2017 г., 15:04
Ти знаеше, че думи в стихове редя
и неведнъж там плаках аз за мама –
ни в ред, ни в думичка се разпозна –
Прости ми! – всеки плаче за което няма.
А теб, те имам тука, на Земята, мамо,
има те в дома на детство ми тъжно.
В двора на сираци, ти пристъпи сàмо –
зася го с теменуги и стана някак южно.
С мириса на рохка, пръхкава земя,
в мен спомени нахлуват бавно, живо –
Виждам те – с мотика, шило във ръка –
теб, градската, и малко нисичка жена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация