lakrima (Борислава Панчева)
5 0
27 дек. 2004 г., 09:19

На мама 

  Поэзия
1997 1 3
Нима не знаеш мамо, че само теб обичам?
Че в теб единствено и само душа,
сърце, надежда вричам?
Пред тебе само мога да заплача,
защото ти ще ме прегърнеш.
А зная колко много значи
да има към кого да се обърнеш.
Обичам те, когато ми говориш,
че трябва винаги да продължавам.
Обичам те, защото ти се бориш
сама с всичко - и те уважавам.
И пак заради тебе мамо аз мога да заплача.
Но после знам, на твойто рамо
ще се отпусна в здрача.
И ще ти кажа, че си права
защото истината ти я имаш. 
А аз и себе си не мога да оправя, 
а ти все даваш, без да вземаш.
Какво ли мога да ти дам,
за да ти върна пропилените мечти?
Аз нямам нищо - само знам,
че искам най - щастлива да си ти.
Не казвай, че на думи съм велика
защото от това боли.
И те обичам много и това ми стига -
такава ме обичай ти!

© Борислава Панчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Велико!!Останах без думи!
  • Разплака ме!Много хубаво имам усещането сякаш,че е писано за мойта майка защото чувствам същото БРАВО!!
  • Бори,чудесно е и от сърце!Как искам аз да съм го написала,но...Поздрави!6
    "Не казвай, че на думи съм велика
    защото от това боли.
    И те обичам много и това ми стига -
    такава ме обичай ти!"-разкошно!
Предложения
: ??:??