divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
6 апр. 2008 г., 22:45

На мама 

  Поэзия » Философская
1224 0 7
В жаравата на онзи дълъг Юли
си чакала от тебе да изляза.
Сънувала си как ми щипеш бузките
и как ме взема на ръце баща ми...

Усещам се понякога виновен,
че съм откраднал дългите ти нощи,
че съпровождам всички твои възрасти,
макар да съм далеч от твоя космос.

Животът ми на пръст мирише, мамо!
Опитах трепета на много полети,
сънувах всички невъзможни сънища,
пребродих всякакви жени и пътища

и пак при теб накрая ще се върна.
Нали го искаше? Нали го искаше!
Надявам се да се отвори място
до теб в претъпканото старо гробище!

© Красимир Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??