Минават дните, мамо... И годините...
Без теб студен и празен е светът...
Отдавна, мамо, ти от нас замина...
В небето търся твоята звезда...
Къде си днес? Щастлива ли си, мамо?
Тъгуваш ли за своите деца?
Бих дала всичко, да докоснеш само
с любов и нежност моята ръка;
да видя пак очите уморени,
преливащи от обич, доброта;
да споделя и радост, и проблеми,
да бъдем майчица и дъщеря...
Заблуда е, че времето лекува,
че мъката полека избледнява.
В съня ми нощем идвай само...
Не ме забравяй, мамо...
© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены