14 мар. 2009 г., 15:14

На Маргарита 

  Поэзия
980 0 2

Ти си малко цвете в пролетна градина,

малка капка от сутрешна роса.

Усмивката ти слънцето закрива,

очите ти - по-тъмни от нощта...

 

Когато те погледна, всичко в мене блесва

като ръж насред есента...

Когато те прегръщам, плача,

както плачат планински пръскала...

 

Желая с теб да преоткрия

що е истинска любов,

като слънчоглед да се извия

към синия небосвод!

 

© Нелия Златанска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно към небосвода се понесох и аз с твоето стихотворение...
  • Усмихна ме! Красиво и освежаващо!!!
Предложения
: ??:??