Адреналинът, казват, ми е слабата страна,
опасните неща безкрайно ме възбуждат.
Готова съм да скоча, без да мога да летя,
(от крила и помощ не изпитвам нужда).
В сърцето ми бунтуват двеста ветрове
и всеки на греблото си ме нежно носи.
Не познавам времето, не спазвам часове
и по калните пътечки стъпвам боса.
Бунтарка съм! Такава често ме описват,
навярно прави са… Навярно, може би…
Сърцето ми е скорост, а душата - писта
и дивата ми младост върху тях лети.