10 июн. 2007 г., 11:11
Призовавам ви, стихии на небето -
дъжд проливен,вятър ураганен:
със мощта си независима ме покорете,
поканете ме на празника си странен.
Духай, ветре, разроши косите ми,
докосни ме, погали ме, прелъсти ме,
хайде с тебе двама да поскитаме,
низини и върхове да покориме.
Силно, ветре, достигни и подчини сърцето,
нека стон отрони, да заплаче...
казват, всичко, че на този свят е преходно,
теб те има винаги обаче. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация