27 июн. 2007 г., 09:54
На Мина
"...какво, освен кръвта ще ни сроди..."
На Мина
На децата рождените дни отминават.
Поздравявам по телефон и мейл.
Няма ласка. По жица предавам,
Обичта си - погледа свел.
"Здрасти, тате! Кога ще се връщаш?...
...Аз, ли? ...Ами...нищо...добре..."
И съм целият там. И прегръщам
порастналото си, малко дете.
Разбирам какво съм изгубил.
И какво съм пропуснал...Море!!!
Глътка радост - в теб съм събудил,
Обичта към Живота, Мое голямо дете.
Отминават рождените дни на децата...
26 Юли 2002, Ломбо Есте
© Симеон Дончев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много е хубаво,много истинско,откровено и затрогващо.
-
Вторият моряк в сайта, който твори и при това прекрасно! Явно морето, самотата и пътят ви вземат, но и дават. Пътят като израстване - Кастанеда е прав, както винаги. Пишеш прекрасни стихове!
-
Уау! Направо насръхнах,много въздействащ стих.Браво!
-
дълбоко ме трогна...
-
Прекрасен стих,бащински и Обичен!
-
Аз също обичам баща си.
-
Защо се разплаках не знам, ти Симеоне, ни показваш голямата си обич към дъщеричката си, но по такъв красив начин , че се търкалят сълзите!
-
Разплака ме...Познато чувство...пропуснати щастливи мигове.
-
Силни са моряците, дори и в... слабостта си!
-
Поклон за силата, да преживееш дългите раздели...
-
Тежка е моряшката професия, пропуските са безброй!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
