На мисъл разстояние стои
(а тази мисъл често е измама)
едно сърце от слънчеви лъчи,
което чака мен. Но мен ме няма.
Изгубих се. На дребно пропилях
надеждите за истинно начало.
Сега съм само шепа хладен прах,
застинало, бездънно огледало.
Върти съдбата тежкия си меч,
безмилостно сурова към длъжниците
и пак съм неизказано далеч
от хора и слънца, дори от птиците. ...