yo1420 (Йоана Бояджиева)
8 55
4 мар. 2009 г., 18:05

На моето куче Коко 

  Поэзия » Другая
7635 0 12

                     Защо те толкова обикнах,

                     макар и малко същество,

                     не знам, но с тебе свикнах

                     и  сигурно защото си добро.

                     Погледна ли в очите ти искрящи,

                      аз виждам множество звезди

                      и те са толкова блестящи,

                      че чак душата ми гори.

                     Оградите от мъка ми събаряш

                      и нови радостни строиш,

                      омразата във мен стопяваш,

                      от злото ти не се боиш.

                      Игрите ти са странни, смешни,

                      необикновени са дори,

                      но винаги са интересни,

                      защото ги играеш ти.

                      Обичам те, приятелче чудесно,

                      и обичта ми вечно ще гори,

                      и мислех, че в бъдещето ми не лесно

                      ще бъдеме отново аз и ти.

                      Защо те толкова обикнах,

                      с какво ме толкова плени,

                      не знам, но с тебе свикнах,

                      без теб душата ме боли.   

                  

© Йоана Бояджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??