Събудих се от твоя дъх в сърцето си,
беше като шепот пред открехната врата.
Усетих ласка на детето ни, пак сгушило се
в нашия креват. Така видях усмивка по лицето му,
като художник как рисува нашата съдба.
Питах се в какъв ли мъничък шедьовър
да се превърне щеше утре тя?
А днес е още рано, затова поспете двама,
а аз ще сменям вече своята пижама
с мъдростта на идващия ден…