Със твоя пристан тъжно се разделям.
Най-хубавите си години ти дарих.
Последен звън. Кому е тая смелост,
щом в очите парят неизплакани сълзи?
На прага ти сега безмълвно търся,
училище, най-хубавите си мечти.
Пораснах тук, а трябва да си тръгвам.
На мястото ми друг ще се вреди.
И тихо ще пристъпим в клас,
където чака ни учителят смирено.
Нима не чакахме отдавна този час,
когато се доказваме със времето? ...