Мина много време, а го помня като вчера,
баба търсеше ме, викаше с високия си глас.
А аз, детенце, криех се в килера.
“Направих ти мекички, бабо, идвай тук при нас.“
И беше лято, слънцето печеше,
а пък те не спираха и все на крак стояха.
И неусетно, бързо времето летеше,
но те от него грам не се бояха.
Това да свършат, там да идат,
плодовете на труда беряха.
Животните изкарват, вечер ги прибират
и като че ли по-бодри и от мене бяха! ...