Прости ми, майко,

прости ми, татко,

сега далеч от вас живея аз,

по пътя тръгнах си без да се замислям,

като бяла птица от дома си отлетях.

Поисках щастието си нейде да потърся

- никой не ме спря,

помогнахте да съм щастлива,

за което ви благодаря.

Сега живея сред омраза между хорската тълпа

и от живота мой отсъства родителската топлина.

С фалш и лицемери се сблъсквам всеки ден,

боря се сред тях да оцелея в живота ми обикновен.

Но каквото правя - ще го правя,

ще стискам зъби и ще издържа,

вашите усилия за да оправдая

и пред вас достойна да стоя.