НА МОРСКИЯ БРЯГ

/диптих/

1.Лятната жега ще мине. Прелюдия.

После ще правим други неща.

Нека е лято. Кратка илюзия,

мигове знойни със мараня.

Грешка и прошка. Силни са думите.

Гъсто е виното през есента.

Нека истинско, може и циганско –

утре е късно, трябва сега.

Жари петите, пее и бърза.

Милост не знае. Само нега.

Лента на шапката слънцето връзва,

гледа с почуда - през синева.

…

2.Тост и аплауз - за лятната жега,

уж е протяжна, а свършва за миг.

Дългоочаквана, а се препираме

колко е душно. Не съм синоптик,

но ще си спастря за зимните вечери -

потната чаша със сладък нектар,

панделка синя от хвърчило донесена,

гривна седефена от старица добра.

Нека е тихо, нека не спорим -

кой се оглежда в таз синева.

Сменят местата си, сапфирено светят -

в мен се закотвя небесна следа.