На моста
Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни.
Потапям се сякаш във твоята власт,
заслушана в думи любовни.
Отдавна изречени, с толкова жал
сърцето ми тъжно заплака!
Пак спомен далечен във мен заваля,
защо ли за миг не почака!
Опитвам мрака да скъсам със вопли,
да видя спасена отсреща брега.
Надежда едничка душата ми чопли, ...