Ще дойде миг, във който сетивата
ще искат да познаят твоя глас,
а плахото докосване с ръката
ще бъде мост на чувствата у нас.
Затворени, очите ще те видят,
за глътка въздух ще ме призовеш
и няма да ме пуснеш да отида
в отвъдното. Душа ще ми дадеш.
През сълзи ще се молиш на живота,
ще галиш побелялата ръка.
Изправен срещу моята Голгота,
смъртта ми ти ще победиш така.
© Мария Панайотова Все права защищены