Обикнах те аз от самото начало,

макар и да не си признах,

сивия ми свят оцвети във бяло

със много плам и творчески замах.

Онази хубава прегръдка, която ми дари,

в твойта стая -

малко след като навънка се смрачи.

Помниш я и ти, нали?

Тогава ти безмълвно

в любов ми се закле -

сякаш обяви пред всички твърдо,

че ще бъдеш моето момче.

И случи се някак набързо -

бледи спомени се носят из моята глава,

понякога дори ми е малко гузно,

но все пак знаеш, че всичко започна като на игра.

Кажи ми, вярваше ли ти тогаз,

че две години ще изминат?

Че ще има нещо толкова красиво като „НАС",

че толкова неща ще ни събират?

Радост ти донесе в моя ден

и приказка красива с мен започна,

измъкнахме се от света така угнетен,

изградихме връзка чиста и непорочна.

Гласът ти -  мелодия на мойте дни;

Усмивката - като слънце на лицето ти стои.

Така пленяваш младата жена у мен -

с лицето мило, с духа си осветен.

В очите цветни и дълбоки

аз оглеждам своя лик;

В обятията ти широки

искам да се крия всеки миг.

Копнежа по твойта личност ме убива,

но иронично, как, не мога да си обясня,

в същия момент ме прави адски жива

и чувствата красиви не мога аз да променя.

Сърцето мое трепка

при твоята поява -

дава сили на душата крехка

да диша и да се успокоява.

Наред със всичко хубаво, ти знаеш,

нашта връзка с трудности е пълна,

затова не трябва да спираш да дерзаеш,

да опитваш изход да намериш от гората тъмна.

С тебе двама, знам, ще продължим,

ще посрещаме изгреви и залези сами,

само за ръце да се държим

ще прескочим всички трапове, беди.

Сега и навеки

моля те да бъдеш мой любим,

защото не всеки

може да сгрее сърцето ми с пламъка син.