19 авг. 2006 г., 14:49
На моя син
Весела Кънчева
Силен вик пронизва тишината,
а болката отстъпва пред радостта,
и чувам как новородения ми син проплаква.
О, чудо! Наречено живот!
Моето дете!
Ти идваш с толкова любов
и болка на този свят!
През сълзи се усмихвам аз щастливо,
Забравила за болката и мъката.
Защото в този миг с гордост осъзнавам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация