Гледам снимката ти
и не знам какво да мисля.
Кой ли вятър те довя при мен?
Как денят ми, тъй безмислен,
стана толкоз подреден.
Как сърцето ми, разбито на парчета,
ти в едно събра.
Как пробуди в мен детето,
дето пазех скрито до сега.
Виж ме как усмихвам се щастлива,
колко слънце има във очите,
дето толкоз време търпеливо, ...