4 февр. 2006 г., 15:24
На моята половинка
Гарибалди смееше се запленен,
Беше неговият ден рожден.
Кръстник бях му аз тогава,
Ти красивата му дама...
Слънчеви отблясъци по нас искряха,
Снежния човек топяха.
Дивната ти младост пиех аз,
Ромолеше весел смях.
Времето лети не спира,
Мигове, минути, часове...
И откъде ли то извира, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация