На моята приятелка

9 окт. 2004 г., 21:23

Поэзия

2530 0 2

Една сълза прокапа от очите ти
и спусна се по нежното лице.
Отново мъката гнездо е свила
в раненото и от лъжи сърце.

Цигарата гори в мрака
отровни мисли те гнетят
Приателко недей да плачеш
аз твоя сам не го ли проумя.

Но ти поглеждаш ме с мъка
и молиш ме безмълвно да се спра
Ти искаш тихо да се свиеш
и самотата викаш в нощта.

Какво ли трябва да направя
че твоита болка аз да понеса.
Товара тежък да поема
че да почувстваш свобода.

Ти помниш ли веднъж ми каза,
че можеш всичко да простиш?
Защто тогава спомените не попари
и него не покри с прах?

Защто жестока си към себе си
защто не го забравиш на часа?
Защто повярва на лъжите му?
Защто в любов му се закле?

Сега когато той си тръгна
и те остави в самота.
Сега разбираш колко те е лъгал
А чак сега ли го разбра?

Но вече късно е ...
Ти слагаш кръст -
напреде тръгваш без да се обръщаш.
Обичам те такава силна
С гордо вдигната глава.

На моята приятелка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения