Децата малки казват:
„Учителката наша е най-добра!" -
постоянно й се доказват
с рисунки, поеми, писма.
Тя пример им дава
с учение и игри,
с големите се разправя,
когато някой нейно дете нагруби.
Година след година, ден след ден
изречението рефренно
приема вид, малко по-изменен.
Порастват малките деца -
с очи други гледат те света,
учителите врагове същински стават,
приятелство и да искат не дават.
От дом на светлината и доброто,
училището във студена сграда се превръща -
сякаш вече дом на покварата и на злото,
всеки глава от него извръща.
Не знам дали често се случва
детския спомен да бъде върнат,
но явно понякога се улучва,
така че нещата да се обърнат.
Моят спомен долетя
във плик с английска марка,
там бе посочено да се явя
на точния адрес и с химикалка.
И ето, открих учител най-сърцат -
с усмивка слънчева,
със поглед умен и богат.
От звънкия й смях
ехтят стените
и въпреки че в началото скептична бях,
всеки час заслужава си парите.
Дори във ден дъждовен, мрачен и студен
между Phrasal verbs, Actually and what not
ние своята рамка ковем
и си казваме нещата right on the spot.
Намери ли грешка,
може да бъде зловеща,
но изтърся ли някоя смешка
и помен не остава от препирнята гореща.
Плодове много аз набрах
от градината със нейните знания,
безброй красиви спомени събрах,
открих, че в живота има различни ухания.
Още много време имам
да прекарам, заобиколена от моркови и соя,
уроци по езика докато взимам,
ще уча за живота й, както тя за моя.
Възхищавам се на уменията й,
на енергията, която не си отива -
между работа, медитации и чай
не пропуска все пак да покаже колко е дива.
За мен учител е на първо място -
граматика и думи, изказ и стил,
но уважението, което имам към нея, е ясно,
че бих дала само на приятел най-мил.
Името на тази личност многоцветна,
по паспорт Евгения Русева гласи,
но за нас, приятелите, е просто Жени,
която тази вечер улиците ще огласи.
© Габи Все права защищены