Посветено на моята вечна любов

Не знаеш колко боли,
докато не усетиш ти болка.
Не знаеш какво е разбито сърце,
докато твоето не спре да бие.
Не знаеш какво си можел да имаш,
докато не го видиш в нечии чужди ръце.
Не оценяваш щастието, което си имал,
докато не го съзреш в нечии други очи.
Не знаеш как да обичаш,
докато не изгубиш нечия любов...
Сега затваряш очи, а там е той.
Стича се гореща сълза,
а в нея има толкова болка.
Болка тъй сладка и тъй горчива.
Тъй спираща дъха ти.
Поглеждаш към небето с надежда,
да я видиш.
Нея, вашата звезда.
Но тя е тъй угасващо мъждукаща в безкрайния небосвод.
Край... Настъпил ли е той?!
Или просто има капка надежда?!
И точно тя те държи още жив.
"Обичам те!" Две думи,
които само сърцето може да докаже.
Две думи, които само очите изричат.
Дали от страх, дали от угризения, ти мълчиш.
Мълчиш и оставяш всичко да те отмине.
Предаваш се, без да си опитал.
И накрая какво?!
Тихо ридаеш сълзи,
преглъщаш на малки горчиви глътки случващото се.
И пак си безсилен...
И пак се предаваш...