Облечена си в най-красивите лъчи
на младостта, усмивката и онзи полет.
Докосва утрото гальовно твоите очи
а ти сияеш – дъх на нежна пролет.
Поръсва дъжд от розови листчéта
парфюма му се носи с тишината.
Пристъпваш нежно с босите крачета,
нетърпелива водена от Светлината.
Кога порасна сладичко мъниче?
Кога отлитна облаче безгрижно?
Гласа ти меден – песен е на птиче,
отприщва извори стаени скришно. ...