* * *

На Него

Когато слънцето изгрява,

то пее в тиха синева,

то пее как сърцето съживява

докоснат миг в обичала душа.

И с нежен лик се появява

една родена искрена любов.

Когато слънцето изгрява,

изгрява с него порив нов.

Когато, тих, денят пристига

и носи пламнали черти,

една усмивка ти намига

и в Нея се откриваш ти.

И лек копринен шепот ляга

до уморената ти гръд.

Когато, тих, денят ти бяга,

откриваш правилния път.

Когато, влюбена, луната смигва

на очарованата ти душа,

стаен, светът пред теб изригва

и се потапяш в любовта.

Замаяна в люлякова песен,

ликът Й тихо ти шепти.

Луната шепота отнесе,

но влюбен вечно ще си ти...