Ела отново в тъмната ми стая

и целуни ме, докато сънувам.

Ще ми се, поне докато спя,

на устните ти аз да се любувам.

Ела отново и не си отивай,

поне докато слънце не изгрее.

За миг спомни си всичко между нас,

а после се върни при нея.

От много време искам да ти кажа

това, което пазя вътре в мене -

че те обичам и ми липсваш.

Ти чуй го и се върни при нея.

Аз пазя още твоите писма

и сълзите между редовете.

Ти, ако искаш, ги вземи,

а с тях ръцете ми, и двете,

за да те милвам нощем вместо нея,

тъй както някога преди.

А утре пак ела със цвете

и на гроба ми го остави.

Аз знам, то бързо ще изсъхне,

но запомни едно сега.

Дори и мъртва, пак ще те обичам,

над любовта ми няма власт смъртта.